Танцовият спектакъл  „Дует за човек и робот“ идва от далечен Тайван, за да събере в неподражаем дует на сцената един мъж, израснал без емоции, и една индустриална машина с човешки интелект. Увлечен от малък по роботите, Хуанг Юи приема танцовия си партньор като сбъдната детска мечта.

„Приемам спектакъла  „Дует за човек и робот“ като разкрасителна процедура на моето тъжно и мрачно детство. Като израз на самотата, самокритиката, самоосъзнаването и самоувереността. Опитвах да създам красива илюзия, за да уверя останалите, че всичко е наред. Исках да напомня на хората простичкото убеждение, че ние сме преди всичко деца – пораснали, но все още деца.“ – Хуанг Юи

Изпълнителят Хуанг Юи и роботът KUKA сътворяват изящна демонстрация на бъдещето, или по-скоро на настоящето, в което човекът и умните машини живеят заедно.

„Да танцувам лице в лице с робот е като да се погледна в огледалото. Мисля, че открих начин да задвижа човешки емоции в роботите.“

Разработен в Германия, роботът KUKA с механична ръка е инженерно решение за нуждите на индустриалното производство. Роботът е програмиран специално от Хуанг Юи за нуждите на спектакъла, като настройките на 1 минута от хореографията на машината отнемат около 10 часа. KUKA тежи 274 кг, но заедно с постамента и стабилизиращите тежести, общото сценично тегло възлиза на 795 кг. KUKA има набор от движения, използващи лазер, който изисква прецизно калибриранеПреди всяко шоу екипът изчаква търпеливо около час, докато Хуанг Юи внимателно калибрира всяка позиция на KUKA, защото неточност от повече от 1,5 мм означава, че шоуто не може да продължи гладко.

Дует за човек и робот“ е интимна, толкова точна, колкото и уникална връзка – симбиоза между два напълно различни свята, които съжителстват в хармония на сцената.

Какво го е вдъхновило да се посвети на танците, какво е да имаш робот за танцов партньор и какво според него е бъдещето за хората и технологиите –

Ето и нашето интервю за човек и робот с Хуанг Юи

Имали сте трудно детство, как стигнахте до танцова кариера и какво ви доведе до този избор?

Хуанг Юи: Като дете, изправено пред предизвикателствата на семейството ми, в трудни моменти имах чувството, че трябва да бъда съвършен: послушен, приятелски настроен, изключителен, внимателен и никога непокорен. Възприемах се като версия на любимия ми японски анимационен герой – Дораемон – котешки робот, който винаги е там, за да реши проблемите на своя собственик.
За щастие, родителите ми ми позволиха да стана професионален артист, което се превърна в най-добрия отдушник за дълго потисканите ми емоции. Да танцувам с робот, символизиращ моето детство и мен като дете, се превърна в моя мечта.

Как станахте партньори с KUKA?

Х. Ю.: KUKA е произведен за промишлени цели – роботи като него обикновено извършват едно движение на производствена поточна линия, във фабрики по целия свят.
Благодарение на подкрепата на тайванската фондация Quanta Arts, KUKA стана моят танцов партньор. Заедно преминаваме границите на танца и роботиката, изследвайки взаимодействието между човечека и технологиите. Моя детска мечта беше да имам робот спътник и KUKA е нейната реализация.

дует за човек и робот KUKA

Научих, че като мярка за безопасност има регулация, която гласи, че хора не трябва да навлизат в зоната на действие на робота, когато той е в движение. Какви бяха предизвикателствата, които срещнахте при адаптирането на KUKA за използване на сцена и как ги преодоляхте?

Х. Ю.: Основното препятствие, което трябваше да преодолея, беше юридическото. Поради това се съгласих да поема пълната отговорност за собствената си безопасност и тази на останалите членове от екипа ми. Също така добавихме бутон за аварийно спиране, който може да бъде задействан, при необходимост. За щастие, все още не ни се е налагало да използваме този бутон.

В представлението Дует за човек и робот имате още двама танцови патньори – Ху Чиен и Лин Ю-Уен, какви са техните отношения с KUKA?

Х. Ю.: Отдавна исках да направя турне и да работя с Ху и Лин, затова ги поканих да участват в спектакъла. Както имам имам връзка с KUKA, така и Ху и Лин са много важни хора в живота ми, така че исках да завърша работата си по спектакъла заедно с тях.
Също така исках в представлението ми да има момент, в който мъж и жена танцьори да бъдат управлявани от робот. Исках да поверя контрола на KUKA, който да направлява съдбата на тази двойка марионетки.

дует за човек и робот KUKA

Какво научихте от KUKA през годините?

Х. Ю.: Най-голямото предизвикателство при работата ми с  KUKA беше това, че трябваше да бъда софтуерен програмист, хореограф и танцьор едновременно. Например – изпълнявам набор от движения като танцьор, след което трябва да превключа на режим програмист, за да напиша кода за KUKA. В същото време трябваше обективно да анализирам движенията през очите на хореограф. Това е много по-различен процес от създаването на произведение, което се основава само на танц, поради многото допълнителни стъпки.
Самият аз трябваше да настройвам себе си и тялото си, за да се адаптирам към това постоянно сменяне на роли. Всеки път, когато спирах да танцувам, за да програмирам KUKA, тялото ми можеше да се успокои. Така че през годините KUKA ми помогна да се науча как да преминавам плавно през всички тези различни условия на труд по време на процеса на създаване и репетиции.

Има ли случка с KUKA, която силно ви е впечатлила?

Х. Ю.: Имахме панелна лекция/демонстрация в университета в Мериленд в САЩ, но поради някои технически проблеми нямахме много време да репетираме, така че генералната репетицията се оказа и официалният спектакъл.
По време на сесията на виолончелото на това представление, момент, в който изпълнявам интимен дует с KUKA, изведнъж не можах да си спомня моите движения. Тогава KUKA ми помогна да завърша този дует. Тази случка ми показа, че KUKA е толкова добър, колкото партньор от плът и кръв и е способен да ме води и да ми подсказва какво трябва да бъде следващото ми движение.


Аз също израснах с увлечението и интереса към роботите. Вярвате ли, че можем да свързваме роботите с чувства? Какво, според вас, е бъдещето на връзката
човек – робот?

Х. Ю.: Роботите са невероятни колеги: те работят усилено, никога не си забравят движенията и темпото и не се оплакват.
Вплитането на технологиите в ежедневието ни би трябвало да бъде обмислен, добре разработен процес с идеята за резултати, които си заслужават. Чрез представянето на идеи и въпроси ние можем да обсъждаме ползите и последиците от развитието на технологите. На базата на това можем да взимаме решения за това как технологичният напредък може да донесе най-големи ползи за обединяване на човечеството, вместо да се отчуждаваме помежду си. Надявам се, че, докато продължаваме да се развиваме и да вървим напред, технологията ще се използва като средство, което да свързва хората по-дълбоко, без да се опитва да замени човешкия допир и топлина.

Какво ви вдъхнови да направите спектакъла Дует за човек и робот? Какво се надявате да получи публиката от представлението?

Х. Ю.: Исках да създам свое продължение. KUKA ми даде възможността да застана извън себе си и да се видя как танцувам.
Най-голямата ми надежда е, ако има хора от публиката, които са израснали в трудни обстоятелства, ще се вдъхновят да не се отказват от преследването на мечтите си, защото така завърших работата си с KUKA. Също така се надявам, че изкуството ще има властта и силата да изведе хората от бедността.

Със сигурност има много неща, които ви вдъхновяват и ви дават нови идеи всеки ден. Бихте ли препоръчали нещо Hype-ващо на нашите читатели?

Х. Ю.: Нещата които ме hype-ват играят роля върху това, което е в ума ми, като по този начин повлияват и на новите неща, върху които работя. Но за мен е важно да вплитам тези източници на вдъхновение в тъканата си, по траен и независим от времето начин. Последното ми увлечение, е всичко, което е свързано с работата на Димитрис Папайоану.

Дует за човек и робот“ може да видите на 23 септември в Дом на културата „Борис Христов“ в Пловдив от 19:30 часа. Спектакълът е част юбилейното издание на фестивала за съвременен танц и пърформанс ONE DANCE WEEK, на които благодарим за провеждането на това интервю.